Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога
07.02 20:59 -
Андерсен в Дрезден
Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, ко...
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, ко...
07.02 20:58 -
Бенедикт XVI - от хитлерюденд до папския престол.
Мадлен най –сетне се добра до прозореца. Извика всички сили в себе си и повдигна изнемощялото си тяло. Подпря се на перваза. Прекрасна утрин ! – каза тя на санитарката и впери поглед в небесно-синьото море. Пое дълбоко дъх и...
07.02 20:58 -
Изпепеляваща любов
Изтръпвам...Бавно , ритмично...Истински изтръпвам. Пръстите ми треперят. Пет години отминаха като миг и все още изтръпвам при мисълта за теб, при идеята за теб. Дъждът вали сякаш насила. Едрите капки дъжд се вплитат в косите ми. Попиват...
07.02 20:57 -
АЗ ЧЕТА !
Трябва да пиша. Мамка му ! Трябва , но душата ми е стряскащо празна. Трябва да се насиля. Заради писането...заради самото писане. Интересно нещо е то. Изисква грижи , любов , желание. Изисква да се полива почти три пъти дневно, изисква ...
07.02 20:57 -
Видин
Разхождам се бавно, безцелно с усмивка на уста. Есенните листа се трошат под краката ми. Дишам... С пълни гърди вдишвам въздуха. Сякаш си поемам дъх за първи път. Обожавам този въздух. Мразовит, почти леден примесен с миризмата на вода ...
07.02 20:56 -
Никола Фламел и " Живата роза"
Часът за свиждане бе приключил. Голямата светла стая се изпразни. Обитателите на психиатричната клиника на улица „ Джеймс Баучер” 46 си отдъхнаха. Никой от тях не обичаше вторниците и времето за свиждане в тях. Жаклин обходи...
07.02 20:55 -
България
Когато бях дете бях грозното пате. Наистина! Когато бях малка не приличах на никой от родителите ми. Приличах по скоро на прехранено монголче. На лицето ми имаше само бузи и очи ( ама едни, такива дръпнати). Който не ми вярва, ще му дам...
07.02 20:55 -
Умна и Красива
Мила бе като залепена за прозореца. Гледаше с упоение снегът навън. Големият бял сняг, който валеше на парцали. Искаше да е навън, да си играе в снега. Да се въргаля и да се намокри, да се пързаля, да си направи снежен човек. Мама и тат...
07.02 20:54 -
Принца и Просяка
Нощта се стелеше бавно и неусетно навред. Нощта бе по- красива от всякога, но дори тя, нощта не можеше да се пребори с жегата.A, тя жегата, бе прегърнала този голям град още през май и сякаш нямаше намерение да си ходи. И тази жега убив...
Търсене
За този блог

Гласове: 1

